Визия на стратегията на детска градина „Детски рай”

 

           Личностно-ориентираният модел е признаване правото на всеки за свободно самоопределение и индивидуално развитие, приемане на собствените задължения и тези към другите. Този модел включват няколко конструкти, които целево и съдържателно изграждат педагогическия процес в детската градина и определят визията й.


    1. Емоционалното и психическо благополучие за здраво и щастливо дете. Емоционалното благополучие на детето се свързва с емоционалната интелигентност, съдържанието на която са качествата, необходими за постигане на успех; способността да контролира собствените си и да разбира чувства и емоции на другите, да прави разлика между тях и да използва информацията, за да направлява мислите и действията си.
    Изградените в детството здравни стереотипи ще останат като здравни навици и стил на живот. В този смисъл здравното възпитание е част от гражданското образование. То е предмет на валеологията, чиито основни проблеми на проучване са: здравето като биосоциална категория; механизми за опазване на здравето; методи за оценка на индивидуалното здраве; практически способи за съхраняване и укрепване на здравето; теория и методика на валеологичното образование.
    За детето от предучилищна възраст храненето и възпитаването на отношение към храната е от особена важност за неговото здраве и емоционално благополучие. На храната и храненето дълги години се гледаше като на „зареждане” на организма с енергия. Положителното отношение към храната е сложна система от знания за различните видове храни; мотиви за консумирането на конкретни храни полезни за нашето здраве; овладяване на практически опит за консумиране на различни видове храни. Положителното отношение към здравословното хранене се възпитава още от детството.


    2. Екология на детството. Приемайки новия подход еко(био)центризъм, изразен в посланието “Човекът-част от природата” и неговата философска основа – учението за всеобщата връзка изграждаме система за екологично възпитание наречена „Екология на детството”.
    „Екология на детството” е иновативна система за екологично възпитание позоваваща се на разбирането за единството на човека, обществото и природата. Съдържателно в тази система се включва формирането на безопасно поведение на детето като екологичен проблем и обновяване на технологиите, реализиращи подходите и целите на екологичното възпитание в общата система на педагогическия процес.
    Системата „екология на детството” ще се реализира от възпитаване в триадата „чрез-за-и в природата”. Този факт налага многопосочна екологизация на образователно-възпитателния процес в детската градина:
    ♦ непосредствено възприемане на природата с нейното многообразие (познавателното съдържание);
    дейността на хората съзидаващи и опазващи природата;
    осъзнаване на човека, като част от природата;
    разбиране на здравето като ценност зависеща от състоянието на околната природа;
    осъзнаване на потребността от взаимодействие с природата.


    3. Познавателно развитие. То се реализира чрез социализиращата функция на универсалните учебни действия [УУД].
    УУД в широк смисъл означава саморазвитие и самоусъвършенстване, чрез съзнателно и активно овладяване на нов социален опит. В тесен смисъл УУД може да се определи като съвкупност от действия на детето обезпечаващи културната му идентичност, социалната му компетентност и самостоятелното усвояване на нов опит със социално за него значение.


    Функции на УУД:
    Обезпечава самостоятелност при поставянето на целите и търсенето на решения за тяхното постигане, чрез подбор на средства и способи на дейност;
    Детето се научава да учи, което е в основата на бъдещата му професионална мобилност, реализирана чрез учене през целия живот;
    Обезпечават формиране на широки познания за картината на света и придобиване на компетентности за действия в нея.
    Умението да се учи предполага усвояването на компонентите на учебната дейност:
    Познавателни и учебни мотиви;
    Учебна цел;
    Учебни задачи;
    Учебни действия е операции.


    Видове УУД:
    Познавателни УУД:
Познавателни общоучебни универсални действия;
Логически универсални учебни действия;
Постановка и решаване на проблеми.
    Комуникативни УУД:
Планиране на учебното сътрудничество;
Умения за задаване на въпроси;
Построяване на речеви изказвания;
Лидерство и партньорство.
    Личностни УУД:
Обезпечаващи ценностно-смисловата ориентация на детето;
Съотнасяне на етичните норми и знания към моралните норми;
Ориентиране в социалните роли и междуличностни отношения.
    Регулиращи УУД:
Целеполагане;
Планиранe;
Прогнозиране;
Волева саморегулация;
Контрол;
Корекция;
Оценка.


    4. Формиране на социални умения. Социалният опит на детето е неразривно свързан с опита от индивидуалното му развитие, изразяващо се личностната позиция като член на гражданското общество. Още в детска се възпитават положителните отношения:
    отношение към хората;
    отношение към себе си;
    отношение към предметния свят.
    Целите на гражданското възпитание трябва да са приоритетни в педагогическия процес и да се реализират в условията на социално-педагогически проекти. Целите на гражданското възпитание се композират в три посоки:
    овладяване на знания за околния свят;
    формиране качества на гражданина;
    формиране на гражданско поведение.


    5. Стимулиране на детската креативност. Третото направление в нашето виждане за съдържанието на възпитателния модел е насочено към развитие на надареността. Тя се открива още в периода до 7-годишна възраст. Този факт извежда потребността от индивидуалния диференциран подход за работа с надарени деца. Надареност са вродените индивидуални заложби на човека, които при правилно направлявани педагогически действия се развиват до способности. Способностите се проявяват в най-различни области в зависимост от видовете надареност. Водени от разбирането, че всяко дете е надарено и заслужава стимулиране на неговите заложби, детската градина има потенциал да поставя основите за развитие на детските способности в многопосочната палитра на надареността. Това намерение се постига чрез диференциацията в процеса на педагогическото взаимодействие, при който се гарантира, че всички деца, въпреки многобройните си различия, ще постигат очакваните резултати. Диференциацията е процес за напредък на децата, чрез индивидуализиране на програмното съдържание, подбор на подходящи методи и индивидуални стратегии.


    6. Формиране на комуникативни умения. Диалогичното възпитание е нов модел на технологично организиране на възпитателната дейност в търсенето на вариативност с цел утвърждаване на „субект-субектни отношения” чрез сътрудничество. То се изгражда върху фундаменталните постулати на хуманистичната педагогика. Диалогът е бил технология за взаимодействие във възпитателните институции от древни времена. „Субект-субектните” отношения са част от идеята за демокрация, която води началото си от философите на античността.
    В педагогическия процес залагаме на диалогичността. Диалог с децата, който да ги учи самостоятелно да разсъждават за смисъла на житейски, юридически, морални и социални въпроси, за свободата, отговорността, компромиса и отношението между хората, както и на практическото отработване на способи за разрешаването на емоционалните напрежения, проявата на търпимост и намиране на разумен компромис.
    Визията на детска градина „Детски рай” търпи обновления според новопоявили се възпитателни проблеми, произтичащи от потребностите на децата и техните родители.